Твърде бавно, твърде късно...

Nov 10, 2007, 12:17 PM

Poetry » Love

617 0 2

Сякаш е писта,

остават двадесет метра до края.

Това състезание,

там си пръв или пристигаш най-накрая.

Обичаш напразно или

умираш мразен и сам,

твърде късно е да съжаляваш,

няма смисъл да се връщаш,

щом си стигнал чак до там.

Аз не съжалявам,

че те срештнах,

а само, че не те задържах.

Постъпих глупаво, като

последният глупак.

Търсех извинение,

за да избягам.

Страхувах се да посрещна

своята вина, че нараних

единствената, която обичах...

Теб, моя съдба...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mish (Таня Димитрова)

2007-11-11T03:10:01+02:00

Страшно ми хареса.Точно мой тип стихБраво
Alyaska (Суси)

2007-11-10T18:35:33+02:00

Ех, това обичане, никога не го правим както трябва, но такъв е животът...