Твърде още млад съм да разбирам

всичките неписани човешки правила.

Болезнено млад съм, все още събирам

мебели за своята необзаведена душа.

Неприлично млад съм, чувам, още.

Нямал съм възможност и наличност 

да си избера килимче, маса, столче…

интериор за моята новородена личност.

Прости ми, че греша. Не е нарочно.

Така се справят новобранците в живота -

опознават праведно, добро, порочно…

докато намерят собствената си посока.

За първи път живея, вероятно и последен.

Научавам нещо с всяка земна обиколка -

например, че съм твърде още беден…

и че млад съм, млад съм аз до болка…