Apr 21, 2011, 9:57 PM

Твърде тъмно 

  Poetry
580 0 1

По посоката на глинестия пласт

очаквам да намеря светлина,

но давя се в пресъхващата мокрост

и допирът гори плътта.

 

В човека малко мисъл е останала...

Забравихме за КПД-то, за капацитета.

Обратни са очакванията, значи...

Но дали е кисел в тъмното оцетът?

 

Замърсихме твърде много. Твърде дълго

не мислехме. И досега не сме разбрали.

Изчаквахме... до следващата глупост...

Дълго ли ще чакаме? Едва ли.

 

Осквернихме твърде много. Твърде скоро

заровихме и вярата си във калта.

Останаха трохи. Но за плътта

дори това, струва ми се, не стига.

 

Премръзнах твърде много. Твърде прямо

изказвах някога мисълта си и нещата

съвсем не бяха сложни, а напротив -

любовта струеше без отпора от сърцата.

© Джули All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??