Когато скъсаш страници от романа,
изпускаш безценни и важни моменти...
Самотуваш си... И се вкарваш в капани
от съмнения и пръснати фрагменти...
Лепиш и наместваш случайни парчета,
но вече е кръпка до кръпка... Личи си...
Сблъскват се чувствата – храна за поети.
И душата тихо тъгува... топи се...
© Павлина Христова Петрова