Dec 7, 2007, 8:38 PM

тя 

  Poetry
673 0 2
Тя обичаше едно момче,
но то счупи стъкленото й сърце.
Остави я само с болката тежка
и истинската мъка човешка.

Самотна във нощта
беше останала тя,
изпълнена с тъга
и с желание за смъртта.

Нанякъде загледана
с очите си разплакани,
очакваше лъча надежда
живота мъчен да освети.

Красива беше тя
с тъмна черна коса.
На ангел тя приличаше,
но винаги в черно се обличаше.

Имаше дори крила,
за да лети нейната душа,
но скъсаха се те,
след като той счупи нейното сърце.

Радостта от живота й отне
и усмивката на малкото хлапе,
горчилката в душата
отне й свободата.

След време дълго тежко
появи се отново усмивката
красива и добра,
но раната остана завинаги в нейната душа!

© Мария Стойкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Жената....не,че нещо...ама тва "деЦки"..ми вади очите...вземи си го оправи,плиииз...
  • На места има прекалено натрупване на рими...Много децки си го написала.Влагай повече чувства!Покажи мъка ,болка ярост, че дори и радост!Покажи всичко ,което чувства "ТЯ"!
Random works
: ??:??