Очите си притворих... само за секунда...

и моментите изчезнаха...

Като прашинка във вятъра,

без посока рея се аз,

търсейки пътя към опрощението.

Той е толково близо, но и

толкова далече.

Ти си там -

аз съм тук!

Ти плачеш -

аз също!

Ти търсиш изход,

а аз вход към твоето сърце!

***

Кристална усмивка,

очите топли като кафе,

душа по-сияна от море!

Сърце пълно с любов,

раздаващо радост навред!

Сияние, с ангелско лице,

което е всичко за мен!

Когато сълзите не спираха,

един човек до мен остана - ТЯ!

Сърцето ми беше самичко,

но протегна тя ръчичка

и в миг бях пак щастливка!

Щастливка, че тя е до мен -

в щастие, в нещастие и във всяко бреме!

С нея съм такава, каквато съм,

без да се страхувам да съм!

Сродната ми душа,

половинката от моята съдба...

Моята добра приятелка!

***

Сега не си до мен

и боли ме жестоко...!

Боли ми, че нараних те ужасно,

боли от лъжата...

Но живота ще живея с надеждата -

да простиш грешката!