Тя плаче още - като малка,
с огромни, перлени сълзи.
Рухва облак с тази капка,
плачат с нея сините вълни!
Тя прегръща още кукла,
когато не успява да заспи.
И пише в старата тетрадка
своите несбъднати мечти.
Тя пее свойта стара песен,
мелодия, обливаща деня!
Зарежда през всяка есен
наивната ù, искрена душа!
© Дива Самодива All rights reserved.
Дани.