Тя не може да признае колко е затънала.
Когато се погледне в огледалото, вижда лице, което я сочи със пръст и се смее.
Когато затвори очи, за да се осъзнае, чува глас, който я ругае.
Не може да излезе от водовъртежа!
Докато той не спре...
Животът се върти, обръща нещата, започва се борбата.
Но тя продължава да твърди, че всичко е наред,
а всъщност иска животът ù да стане по-лек.
Продължава да се самозалъгва...
Във фалшив свят живее, фалшива е и самата тя!
Няма да издържи, животът ù се руши.
Затъва все повече, всеки изминал ден.
Моли се да достигне дъното, за да отскочи.
Усмивка... има надежда в непрогледната мъгла.
Тя се бори за последната си мечта.
И тя е да живее!
© Даниела Скачкова All rights reserved.