Тя...
Гледа с очи невиждащи,
посреща деня с ръце
вече нищо не усещащи.
Безразлична и хладна.
Тя…
Някъде разсеяна,
но не замечтана.
Просто отнесена
от мисли разни.
Тя…
Иска просто...
да бъде сама.
Не иска да живее,
не иска да умира.
Тя…
Самотно привидение,
бледнеещо вече.
Едно увяхващо,
но живо все още цвете.
Тя…
Блян или мечта,
сън, видение,
а може би...
Само мъгла…
© Ели All rights reserved.