Ако можех с четка да я нарисувам –
в косите ѝ бих сплел аз буен огън;
в очите ѝ щях аз да сътворя
тайнствените дълбини на океана;
устните ѝ – тях с пръсти щях да начертая –
кървави череши, росни в слънчева зарана;
лицето ѝ, изплувало наяве от магичен сън –
по детски чисто щях да го направя;
щеше да танцува сред златните жита, под небесата бурни,
с рокля феерична, бяла, бяла,
а будеща у мене мисли тъй порочни.