Видях я в Словото. Към нея се обърнах.
Тя. В премяна скромна, в тиха красота.
От погледа ѝ кротък дух надзърна,
прекрасна бе в срамежливостта.
В сияйна красота най-чиста,
пристъпваше към своя мил любим.
Единствена, с лице лъчисто
подобно утрин във безцветен грим.
За нея четох и ликът и нежно плаваше,
в картината с бои от вярност виждах как
с покорство и смирение се славеше –
сърце гравирано с неземен знак.
И замечтах се аз да бъда като на нея,
от чудната ѝ красота се вдъхнових.
Неземния дизайнер вдъхнал бе идея,
тя отражение да бъде на небесен стих.
© Мария All rights reserved.