Срещнах очите - кафяви -

приказен, чист кехлибар,

стихът ми леко забави,

нечакан пролетен дар!

Носле с изящна извивка

на нежно, топло лице,       

грее сърдечна усмивка,

прелестни малки ръце!         

Здравей, ми каза гласче -                               

омайно - като песен,

към мен политна перце,                             

разлисти мойта есен.

Взрив от чувства стаени                                     

в гърди - пустини, зреят

любов и страст пленени,   

с трепет пак ще ме греят!