thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Jan 2, 2019, 9:50 AM

Тя 

  Poetry » Love, Phylosophy
384 2 5

Тя не беше такава, каквато
я рисувах в мечтаните нощи.
Тя гореше за власт и за злато,
и живееше с мотото: „Още!“.

Тя целуваше, сякаш купува
от очите ми ириса мъжки.
Любовта ѝ е нула, но струва
да си роб и да нямаш задръжки.

Тя отне свободата на птица,
и оплете я в грубите мрежи.
Запокити деня ми с плесница
към света на лъжите си свежи.

Тя съсипа момчето с отрова,
и остави го нощем да пише,
а вселената, тиха и нова –
му напяваше с утрото: „Дишай!“.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви! Бъдете успешни!
  • Многолика е Любовта.Но пак обичана!
  • Честита нова година!
    Музата ще те спаси, следвай я!
    Силен си!
  • Любовта понякога е жестока...
  • Димитър, в стиховете ти винаги има ритъм, сила на емоциите и чувства, описани в рими... Какво да кажеш, когато четеш толкова силни редове? Творби като твоите само асоциират в мен образа на пишещи в болка сърца, почувствали аромата на любовта, минала като вихър в света им. А денят пак ще настъпи, но ще бъде по светъл и тогава зарята ще свети, безлъжовно ще прогледнем за чистата обич. Благодаря за творбата ! Желая ти, здраве и живот, много успехи и щастие!
Random works
: ??:??