Тя пристига и тръгва бездумна;
без покана, известие, знак;
безпощадна, и страстна, и блудна,
стъпва нагло на нашия праг.
Тя вода е и въздух, и огън.
Тя съгражда и срива до пръст.
Тя е с Дявола в сговор и с Бога.
Тя окриля и разпва на кръст.
Нея търсим и денем, и нощем
да засее в нас крехкия кълн;
и я искаме – още и още,
и лелеем в молитви насън.
А тя идва и тръгва бездумна,
без сценарий – изтъркан и нов –
ураганно-стихийна и лумва.
Тя – със простото име „Любов“…
© Анахид Чальовска All rights reserved.
А стихът ти е хубав.