Когато беше най-тъмно в усмивката й виждах светлина, когато нямах настроение можех да усетя нейната ръка
Знаех, че и дома не беше дом когато в него не беше тя, подкрепата й топлата й душа, не ми трябват чужди лица
Когато ми липсваше, тя се появяваше отново, все същата такава с която самата тя ме запозна,
Това беше просто Тя...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up