I. Тя беше друга форма на истинност
От чуждите думи, оплетена в вълна,
Тя беше попила във себе си звуците,
Дъждът във тревата, луната непълна...
II. Главата заблъскаха нежно в стената,
Ръцете любовно назаде извити,
С грижовност съдраха й колената,
изтръгнаха думи от устните свити...
III. Тя беше изстрадана, банално възпята
В стихове криви с парфюмени думи,
Но остана за нас все така непозната,
философско понятие извън ума ни...