Сега седи, тиха и безмълвна,
умивка бледа има на нейното лице,
и малка искрица в очите и блещука -
нищожна надежда да види своето дете!
И светъл лъч едва минава
през потъналия в прах прозорец,
и огрявя крехките ръце,
в които някога плачеше дете!
А сега седи, тиха и безмълвна
и едва вижда кристално чистото небе,
само сълза като бисер се проронва
и мокри тъжното лице!