Тя, болката, понякога трудно се открива,

опитва се в нас тя всичко да руши.

С пипала в душата всичко ни попива,

тогава търсим някой да ни утеши.

Нима безсилни сме да търсим изход,

така ли ще държим сърцето в тъга.

В нас аз виждам нейния произход,

светлина е нужна в душите - не утре, а сега.

Поискаме ли болката, ще я забравим,

защо е нужно да броим оставащите дни.

Душите си защо с обич не погалим,

тогава любовта дълбоко в нас ще се вклини…

                                                             В.Й., 29.04.2011 г.