Есента ù отива. С цвят на лист осланен
е косата ù дива. Листопад е за мен.
Силуетът мъглив е. Нереален и лек.
Паяжинно красив е. Поглед: сивкаво мек.
И самотните устни: с вкус на есенен дъжд.
И ръцете ù чувствени, непогалили мъж.
Жерави – раменете – полетели с тъга.
На гърдите ù – цвете. Скръб, любов и нега.
Тя самата е есен. Примирено-добра.
А смехът ù е песен. Думите ù – игра.
Ту мълча очарован, ту мечтая на глас.
Влюбен съм, луд, отровен... ала истински аз.