Той, мъжът - ех, страст, загадка!
До него - тя, магия сладка,
потропва с токчета, коси премята,
завижда ù дори луната.
Поглежда тя, а той намигва,
в очите им блестят огньове,
в прегръдката му тя притихва,
той вече е загубил слово.
Прекрасна си! Ще каже само
и погледът му ще я гали,
а тя - на неговото рамо
разстила кичури - воали.
Ще плисне дъжд, ще ги измокри,
ще пърхат капките и в локви
ще трепкат, в тях ще се захласнат
и благо, в нежност, ще угаснат.
Ще дойде вятърът, ще се зачуди,
загърна ги, далеч гърмеше.
Целувка? Ех, Боже... луди!
Любов красива ги валеше...
© Красимир Трифонов All rights reserved.