Ах, Пепеляшка с приказна каляска,
и кочияш с костюм, нахлузил каска,
към десет на забавата пристигна,
видя я Принцът, но дори не мигна…
Момичето сковано за пристъпва,
суматоха, непознати я побъркват,
Принцът все я гледаше в краката,
помисли тя: „Нареждат се нещата…“
А мащехата така се начумери,
че малката с щерките се мери,
опита да я хване за косата,
но и тя загледа се в краката…
В музика и танци мина време,
часовникът в дванайсет взе да стене,
девойката усети и препусна,
но обувчица дори една не пусна…
Принцът тръгна подир нея,
така предсказа и добрата фея,
тя тичаше, а той усили крачка,
нахалството му нямаше спирачка.
Уморена го остави да я хване,
пък стане после каквото стане,
Любовта - за двама е магия,
щом чу го – корема сви я…
„Красавице дайте ми пантофка,
да я ползвам като заготовка,
тоз` модел е според мене много шик,
като него нямам друг чепик…“
Послепис:
Е, взеха се разбира се след време,
щом той реши се рискът да поеме,
Щастливи бяха - с хиляди целувки,
„Тя и Той“ - производител на обувки… :)