"Тя се чудеше как да ме погледне, а аз нея - как не. Имаше нещо езическо, нередно в голите й колене.
Имаше нещо племенно в плитките й от нощ, а в дрехите същевременно - кардиналски разкош.
Тя беше тотема, иконата, седяща в един автобус, а аз - една фреска изронена, между бог Ра и Исус."
Владо Любенов
Той някак не искаше - ала очите му чертаеха руни по моята плът, от тънкия глезен, прехапал мечтите му - до плахи колене изписваха път... и влажен езикът потръпна по устните, напукана, топла, разтворена плът, и там - сред тълпата, преди да възкръсне, той беше езичник - забравил Исус...
браво, колега, все се чудех за какво аджаба плача и аз, ми направете ми го, ако желаете
Аз например като се изкефя на някой стих ми идва така да го хвана, да се кача на паметника тука на площада и да го прочета високо и публично ма не ща да ме пишат по вестниците и се съобразявам )
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.