Dec 3, 2011, 10:05 AM

Тя... лудостта 

  Poetry » Phylosophy
1050 1 25
Изплашени мисли прокрадват се бавно,
разливат се плавно, обсебват ума.
Като с пипала обгръщат го хладно
и впиват се лепкаво те във плътта.

Впръскват на струйки отрова горчива,
смесват безжалостно злъч във кръвта.
Зловонно излъчват смрад задушлива
и с кикот изсмукват безсилна душа.

Страхът надделял превесно беснее,
изтласкал от дъното даже смъртта.
Неистово с думи жестоки вилнее
бесът, да прекърши докрай любовта.

Но може ли  сила да грабне небето
с разлистено слънце, луна и звезди?
Когато със обич е пълно сърцето,
тя, лудостта... премаляла мълчи.

 

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??