Тя ме иска с пламнало сърце! Но как, човече, аз да обясня, че не са за мене нейните ръце - и прегърне ли ме, ще я заболят? А тя ме иска - друг не ще! Но знае ли самата тя, че звезда единствена е в моето небе и не смея аз туй небе да доближа? Тя ме иска с парещи ръце! На което да откажа, аз не мога, как да обясня на нея, че се налага да си кажем сбогом? Тя ме иска - във вярност се кълне! Но как, за Бога, да й вярвам? Зная след година - две вече няма да й трябвам... Но тя ме иска - Боже, не! Не позволявай да ме има! Зная аз зениците й две, на другиго след време ще намигват... Просто тъй устроен е светът за мене - и защо е тъй и аз не знам - на която и да призная обичта си, накрая винаги оставам сам...
Благодаря ти първо за коментара на последното ми стихотворение. Но! След 10г, когато станеш и ти на 28, опитай да прочетеш бавно този си стих и ще усетиш как по друг начин ще го пресътвориш. Красиво е. Но някак плахо с тон на губещ. Отсреща по очите ни четат кога страхливи сме и се боим да се бием... за себе си и своето щастие. Обичай, за да имаш в сърцето топлина. А любовта към теб ще бъде пламенна тогава, когато и в себе си повярваш.
Абе не се дърпай като магаре,бе Валери.Предай се,че момичето е изгоряло за тебеНа къв се правиш???Че то ако вземеш да мислиш за всяко нещо какво щяло да стане,то не трябва нищо да правиш по тази логика.Айде като се харесват младите......да се вземат
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.