Родена в плът,

всеки ден

умира...

… заключена

в затвора на пагубността и страха,

няма ценност, която да пази,

има само гласа си, (за да извика за помощ -  спасение)

не взема нищо, но и не дава,

животът ù

е история на тъгата...

но тя

се нуждае!...

... от очи,

които да я поискат,

от сърце,

което да я обича,

от Любов,

която да я закриля...

... не се нуждае от невъзможното,

само от завръщане

на вярата в живота ù...

знае, че е трудно,

но не губи надежда (гласът ù помага)!