Броя цигарите… о не, ще спра,
колко са не искам и да знам.
Преваля бавно вече и нощта,
самотна светлина блещука там.
Прозореца ми свети в самота,
като светулка в нощната омая.
Остава още малко до сутринта
и празна някак си е тази стая.
Сега седя и мисля за една жена,
която вчера аз видях,случайно.
Съдбата срещна ни и на мига,
тя в мен остана, вече трайно. ...