Тя влезе тихо и приседна,
с влажен поглед във красивите очи.
Заговори бавно, сякаш за последно...
- Кажи, харесват ли ти моите сълзи?
Защо ме удряш? И защо така ме мъчиш?
Щастлив ли си? Виж цялата кървя.
Защо ме биеш? Със какво ти преча?
Не виждаш ли, оковите болят?
Душиш ме и не даваш ми да дишам.
До смърт ме биеш да мълча.
С криле подрязани - осакатена птица,
умирам бавно в самота. ...