Ветровете завлякоха порива
в жълто-оранжев десен...
Постояха в косите на клоните
в миг от роса споделен.
Така есента си мърмореше
с шепот на няма тъга
и всеки кичур отронваше
като нота приспивна...сама.
Облаци някак затрогваше
за нея се втурваха в час...
Валяха, студяха, напомняха
в хор с гръмотевичен глас: ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up