Тя - Ръката на Съдбата
Тя - Ръката на Съдбата
Поглъща стъпките калта,
а грохотно орат бразда...
На Пътя призрачен и стръмен –
Бродник - с камък на врата прежулен.
Ръка отгоре се протегна –
тежкото на гръб премести -
скитник плещи понапрегна –
от Пътя си не се отмести.
А Тя брои, брои на пръсти -
сълзи - кървави и гъсти
(сякаш от гевгир цедени -
рубини - капват вкаменени)
сграбчва ги, подхвърля в шепа –
скъпоценност - тъй нелепа.
А той - страдалецът мълви:
– Боже, камъкът не ми тежи,
Пътя, Боже, Ти ми освети,
че по Видело изтекоха гледци!
... Съдбата се намеси и размаха пръст:
(рубини разпиля околовръст)
–Тежест отредена - не тежи,
тегло е в тъмнина да се върви"
Сълзи си - в кърпа ти вържи,
и за обратно пътя с тях плати!
... Думите прокъсаха въжето,
Светъл лъч притича от Небето…
Камъкът извика слово:
– Боже, ще стана ли сърце отново!
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"тегло е в тъмнина да се върви"- най- ми хареса! Браво!
-
Добре. че съдбата ни е отредила и такива моменти - пронизва те един лъч
Светлина и сърцето отново оживява... Поздравления за стиха! -
Благодаря, Ан, имам такива стихове и ще ги поставя. Прегръдка!!!
-
Мисана, Бойко, Анастасия, Стойне - Благодаря за присъствието ви тук и хубавите коментари! Хубава съботна вечер!
-
поздравления
-
Всички сме подвластни на Съдбата, понякога жестока и коварна:
"А Тя брои, брои на пръсти -
сълзи - кървави и гъсти
/сякаш от гевгир цедени
рубини - капват вкаменени/
сграбчва ги, подхвърля в шепа -
скъпоценност тъй нелепа.
Но всичко е в името на светлия път и стъпването на него,
за да се върви в светлина.
А каква сила има във финала:"Камъкът извика слово:
- Боже, ще стане ли сърце отново?
Поклон пред дарбата ти ,Рени!Стискам ръката ти!Бъди благословена! -
Всички сме слепци. Затова се движим в мрак. За нас важи сентенцията
"Lux umbra dei" /Светлината е божията сянка/. Затова и словото е светлина. Добре си се сетила, Рени!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ваня Радовенска, благодаря и да ти е честит Празника!