Тя се прочу с поезия, той имаше талант
да пресъздава звуци - бе станал музикант.
Тя се роди в Созопол, той бе роден в Бургас.
Тя пееше в училище, той бе в съседен клас.
Той беше романтичен, а тя по-рационална,
да се открият взаимно звучеше нереално.
Той бягаше от час, тя беше педантична,
четеше много книги и някак по-различна.
На бала бяха заедно и казаха, че знак
ще бъде, след години, ако се срещнат пак.
Тя пое към Созопол, той остана в Бургас,
но вярвах ще се сбъднат желанията им аз.
Едно поредно лято, в надпревара за изкуства,
събраха се в Созопол много страст и чувства
на певци и театрали, поети, музиканти-
все емоционални хора със своите таланти.
Пристигнахме там всички, откри се фестивала,
от девойка местна в дълга рокля бяла.
Дамата със стихове пленила бе тълпата,
достигайки до всички кътчета в сърцата.
След края на речта, край сцената отляво,
някой се провикна: “Чудесна беше, браво!
Тя вдигна си очите и благодари тогаз.
На първи ред с китара бе младежът от Бургас.
След толкова години, по схема чудновата,
се срещнаха отново в поезия два свята.
Сега с огромна радост си спомням в този час
таз приказка в Созопол, започнала в Бургас.
© Zoya Mitrusheva All rights reserved.