Тя си имаше всичко... почти

Mar 4, 2012, 11:18 AM

Poetry » Love

658 0 3

Свободата ú беше вечен спътник,
вятърът - нейния брат,
Господ бе нейн верен защитник,
живота ú - постоянен обрат.

Всеки обичаше очите ú,
всеки ú бе верен другар,
слънцето спеше в косите ú,
а кожата ú - лунен загар.

Имаше всичко - любови,
стремежи, мечти, идеал,
не поставяше никога окови
дори на морала, така остарял.

Сякаш бе от желязо, от ангел ковано,
бе свободна, богата, добра,
дори намери сърцето мечтано
с надежда неспирна една...

Ала него го нямаше вечер
и сутрин не идваше даже, уви,
момичето, имащо всичко,
вече имаше даже и тъжни очи.

И вече тя имаше всичко,
разбити мечти, посолени с малко сълзи,
пареща болка, растяща самичка,
само със спомена за непрегърнати мъжки гърди.

И така: тя си имаше всичко,
стана човек, вкуси калта,
и така тя си имаше всичко,
макар че е толкоз сама...
тя разбра...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

severianin (Валентин Чернев)

2012-03-04T17:45:49+02:00

Е, трябва да си наистина Иваничка, за да се възторгваш от подобен стих...
vancheto13 (Иваничка Петкова)

2012-03-04T15:33:21+02:00

Прекрасен стих!На мен ми хареса!Аз разбрах посланието ти!
Поздрав от мен!
nikikomedvenska (Ники Комедвенска)

2012-03-04T11:23:27+02:00

Изключително наивно като съдържание, а финалът е повече от безсмислен. Опитай се да избистриш идеята, която искаш да внушиш на читателите, да вкараш малко повече емоция и образност. Иначе стихотворението се превръща в една скучна битова история. Имаш достатъчно време. Успех!