May 4, 2014, 8:56 PM  

Тяхната игра 

  Poetry » Other
623 0 0
Някъде там стоят хоратаКоито държат моята съдбаИграейки шах ми се присмиватА аз съм пионка в тяхната игра Много неща стоят пред менБезпомощен ще полудеяМоля се безспирно всеки денЗа спасение да оцелея Няма бягство от този адНяма и кой да ме чуеСамо сенки зад гърба миВ очите им лъжливи плюя Бягам отново и отновоНо продължавам да се спъвамМозъкът ми ще се пръснеВ огъня потъвам Където и да отидаМе заобикаля тъмнинаНе мога да изкачаПроклетата планина Проклинам деняВ който съм роденИзчезваща силаРазбит поразен А някъде там някои прасетаСа все още живиИграят си играта шибанаБезскрупулни и нечестиви

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златин Неделчев All rights reserved.

Random works
: ??:??