Някъде там - стоят хората,
които държат моята съдба,
играейки шах ми се присмиват,
а аз съм пионка в тяхната игра.

Много неща стоят пред мен.
Безпомощен, ще полудея.
Моля се, безспирно всеки ден,
за спасение, да оцелея.

Няма бягство от този ад.
Няма и кой да ме чуе.
Само сенки зад гърба ми.
В очите им лъжливи - плюя.

Бягам отново и отново.
Но продължавам да се спъвам.
Мозъкът ми ще се пръсне.
В огъня потъвам.

Където и да отида,
ме заобикаля тъмнина.
Не мога да изкача
проклетата планина...

Проклинам деня,
в който съм роден.
Изчезваща сила.
Разбит, поразен.

А някъде - там, някои прасета,
са все още живи.
Играят си играта.
Безскрупулни и нечестиви.