Нежно ме докосваш,

като изваяна от глина.

Искаш да ме омагьосаш,

но в мене всичко е пустиня!

По тялото ми болка 

можеш да оставиш,

но за душата и сърцето ми -

можеш да забравиш.

Тази нощ си ти, 

след месец някой друг, 

дори и аз се чудя

как стигнах дотук... 

И сега само едно върти ми се в главата - 

всеки, които е докоснал моето тяло, 

не можа да стигне до душата. 

А онзи, който до тялото ми не достигна,

само, само той сега сърцето има. 

И с всеки следващ се надявам

да спра да го обичам,

вървя и уж продължавам, 

но пак попадам в задънена улица. 

И ти продължавай да докосваш, 

тялото ми до сутринта е твое, 

а после просто ще си тръгна 

и ще забравя, че така било е. 

Ти навярно също ще забравиш, 

че някога си бил с мене, 

и така и двамата ще продължиме 

аз назаде, ти напреде!