Чувствам се притисната.
Тясно ми е.
Всичко е познато.
Еднообразно.
Банално.
Скучно.

Същите места биха
били различни, ако ги
погледна през други очи.
Очи на мечтател.
Очи на наблюдател.
Очи на оплаквател.

Другите очи също
ме ограничават.

Тясно ми е.
Толкова простор и
толкова ограничения.
Напира нещо в мен.
Като бомба със закъснител или
като напиращ вулкан.

Сякаш ще изригна и
всичко ще поваля
след себе си, за да се
върна в Началото и
да започна да градя
живота си наново.