Като балон ще се пукна в небето,
на милиони парченца ще стана.
Да ми падат частиците бавно,
но по-тежки ще са от стомана.
Като дърво ще си разлистя листата
посред зима даже, да измръзна.
Да дишам с всичка сила искам,
не желая отвътре да съм празна.
Искам, да, с цялата си същност,
защото вече ми е тясно тялото
и търся пролука да изляза,
понеже ми е малко даже цялото.