Тъга

Mar 4, 2009, 9:45 AM

Poetry » Love

701 0 0

Не искам да тъгувам,
не разбивай ми сърцето.
Веднъж щом получи рана,
то безброй сълзи се ронят по лицето!
Живота става мрак,
вкопчил ме в свойте мрежи.
И с новото ми име-призрак,
пак живеем в спомени вечни.
Душата измъчена не спира
в мисли заблудени
любовта да намира
и надежда в нея да събира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тъга

Искате да прочетете повече?

Random works