Тъга

Jul 26, 2009, 2:18 PM

Poetry » Love

500 0 1

Пролетта дойде мрачна и дъждовна,

понесла мъката на своите криле.

Приближи се, постави я пред мен.

и каза ми: ”Реши сега - накъде.”

Погледнах към небето потъмняло,

с надежда слънце да се появи,

а облак чер над мен стоеше

и тихо ронеше сълзи.

За теб, за мен, за любовта ни,

и за невъзможните мечти,

и за моментите неизживени,

и за скърбящите души.

Приведох се, подпрях глава

и заридах - оплаквах участта си.

Дарила ми сърце с любовен грях

и тъгата по отминалия празник.

Please sign in with your account so you can comment and vote.