Неминуема тъга е виснала над мен.
Смирена, търпелива и жестока.
Обръщам се и чакам някой ден,
когато тя ще си замине като огън.
Прегръщам светлината и мечтая
за щастливите и бодри дни.
Но тъгата тук е, и ругая.
Без умора тя все над мене бди.
Щастлив ли бях преди? Не помня.
Сякаш съм прескочил по-напред.
Но има нещо... Нещо все пак помня!
Не бях и тъжен. Не тъгата бе отпред. ...