Погледът ми е забит в земята мрачно,
главата ми гъмжи от мисли непрестанно.
Дъхът ми секва от време на време,
сърцето лудува, отдавна е спряло да пее.
До ушите ми достига смях и глъчка,
а вътре в мен гори единствено мъка.
В черно и бяло светът ми се мярка,
за мен не съществува цветната гама.
От крайност на крайност прескачам
осъзнавам го, не се понасям!
Водовъртежът в главата ми не престава,
върти ме, захвърля ме, не ми прощава. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up