Дъждът напролет носи тишина,
в очакване след дълга пуста зима.
Дъждът на пролет носи самота -
мълчана и несподелима.
Дъждът на пролет не е просто дъжд,
а е сълзи от много тъжни тайни,
които се отприщват изведнъж -
уплашени, отчаяни, случайни.
И те попиват в жадната земя
и семена покълват от тъгата,
пробиват твърдата повърхнина,
покриват долините и полята. ...