Тъгата пак

със своите пръсти костеливи

притисна моето сърце…

Ти не дойде, а аз те чаках…

Тази нощ по небето, с облаци покрито,

няма проблясък от звезда…

И само кедъра в нощта

ме гледа мълчаливо,

а клоните му

от слабия повей на вятъра

ми кимат…

Подмамват ли ме те,

приканват ли ме

да тръгна без посока,

за да намеря пътечка,

по която да вървя?

Безпътно е! Студено е!

А уж е лято…

И няма песен на щурци

Щурците живеят толкоз малко-

само месец и умират те…

А аз питам се:

„Къде си, ти, мое, единствени момче?“

Дано утре поне за миг те зърна,

там някъде на отсрещната лагуна…

Тъгата пак

със своите пръсти костеливи

притисна моето сърце…