Тъга 4

hcs (Георги)
2047 241

Jan 23, 2020, 11:50 AM 2020-01-24T13:31:35+02:00

Poetry » Love

426 0 0

Срещу тая болка няма броня,

скръб сърце владее.

Не знам как да я прогоня,

как душа да спре да крее.

На луната приятното лице

гледах аз в нощта,

но напразно протягам ръце

към най-красивата в света.

Самотно цвете в тази зима

мръзне, вехне в студената киша,

че нежността, уви, е най-ранима,

че без теб душа едва диша.

Ще дойдеш ли за миг поне -

изповед да чуеш някой ден.

Напразно искам туй - о, не! -

от мъката по теб да съм спасен.

Please sign in with your account so you can comment and vote.