Срещу тая болка няма броня,
скръб сърце владее.
Не знам как да я прогоня,
как душа да спре да крее.
На луната приятното лице
гледах аз в нощта,
но напразно протягам ръце
към най-красивата в света.
Самотно цвете в тази зима
мръзне, вехне в студената киша,
че нежността, уви, е най-ранима,
че без теб душа едва диша. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up