Балканът скърби, стене, ридай, пролива ручеи студени сълзи. Морето тъгата му се опитва да удави във черни, яростни вълни.
В нивята бурени и тръни растат, празни и пусти са селата, в полето звънци не звънят, птици не пеят в гората.
Обилно напоена с кръвта на дедите, богато наторена с потта на бащите. Плаче сега родната ни земя, плаче за любимите си, млади чеда, пръснати по всички краища на света.
Алекс, ти си Онова нещо, Което е Много силен Поет и Човек! Възхищавам ти се най-искрено
...А този твой стих просто Ме Разби На Парчета!!!(Усещането е същото като да си бил на мотор и да си карал с часове без да спираш, по тези нашите си "надупчени" улици...нямам думи просто да го опиша..)
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Разби ме!
Поздравления!