Jul 2, 2008, 8:03 AM

Тъга 

  Poetry » Love
566 0 0

Самотен аз седя на брега,
самотен за мен е света.
Изпълнен с толкова болка, тъга,
желания и трепети за любовта.
Мечти, надежди, планове и желания
обзеха моята душа. Срещнах ли я аз,

питах се ден подир ден?
В един миг небето почервеня,
буря връхлетя, опустоши всичко,

що бе в моята душа.
Морето се разбушува и парче от мен откъсна,
ще открия ли тази липсваща част от моето сърце

и ще бъде ли то едно цяло?

© Юли All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??