/моята първа творба/
Сълзите мир не дават на ръката
две думи с химикалка да напишат,
очите замъглено гледат -
не виждат хубавите родове.
Тез хубави очи защо ли плачат,
какво ги мъчи в хубавия ден,
каква тъга ги сполетяла,
покой намират ли за миг?
А може би тъгата е голяма
и сърцето къса се дори,
но никой нищо не разбира,
а само болката горчи.
Навярно таз голяма болка,
за приятел е, но истински добър,
за друг човек дали сърцето,
самотно къса се, боли?
А може би е за приятелка едничка,
свидна, незаменима с никоя сега,
туй никой друг не ще узнае,
само аз и моята изстрадала душа!!!
08. 08. 2000 г.
/посветено на моите приятелки Краси и Нели/
© Надежда Петкова All rights reserved.
Поздрав!