Тъга (на баща ми)

Jan 7, 2016, 6:28 PM

Poetry » Other

961 1 0

Тъга
Тъгата ми се сви във шепа пепел,
догаряща в огнище-самота.
Дълбае във душата ми със свредел,
напразно се сбогува с любовта.
Във вечността останах да се взирам,
без трепет, без копнеж и без печал.
Не мога да не спра да подозирам,
че съм това, което си ми дал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тъга (на баща ми)

Want to read more?

Random works