Sep 12, 2015, 10:11 PM

Тъга по морето 

  Poetry » Other
354 0 4

Сега съм вече на години.

Пред мене пътя намаля.

В очите на морето сини

и погледът ми омаля.

 

Не виждам вече хоризонта,

където всичко е море.

Отдавна съм изпуснал фронта

и сол душата ми бере.

 

Не виждам и следите боси

от мен по пясъка златист.

Къде ли вятърът ги носи

по чужди път без стрък и лист.

 

Не виждам вече и брега ми

от дълго време променен.

И май, че е дошъл редът ми

за път да бъда пременен.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стиховете ти са станали по-тъжни, Никола. Но от това те само печелят.
    Такова е скромното ми мнение. Хубаво и въздействащо стихотворение!
    Поздрав и светла седмица!
  • Носи тъга...
    Поздрав, Никола!
  • Символичен образ е това море в стиха ти, Ники.
    Натъжи ме...
  • Не тъгувай! В есента на живота морето пее друга песен. Харесах!
Random works
: ??:??