koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Aug 8, 2018, 12:36 AM

Тъга за минало време 

  Poetry » Phylosophy
257 0 3

Душата ми – вече свита и плаха,

остава тя вярна на делника тих.

И моите мисли това го разбраха

и аз го отчитам във всеки мой стих.

 

Записвам отдавна във личната сметка

кога и какво съм подал и съм взел.

Живея си още във земната клетка

и колко години съм пътьом превзел...

 

Каквото нататък със мене ще става

ще си го срещам със хляб и със сол.

И знам си го днеска, че малко остава...

Това ме предпазва от лош сърцебол.

 

И тихо, и кротко във мене живее

душата ми чиста на дядо и мъж.

Но мисъл в главата ми още милее

за времето в образ на ангел и хъш.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??