Тъгата ...
Най-тежка от всичко е тъгата,
която в мен се е вкопала.
Тъжно е, че наивен все греша.
На другите прощавам.
И в моята помръкнала душа
ту ярко слънцето изгрява,
ту се буреносно задушавам.
И не случвам! Влюбен
и непризнат ще си остана
и занапред. Прокуден
ще се спъвам по пътя си неравен ...
И съвсем да не се изгубя
една надеждица ме крепи
изправен -
някога все ще дойде ден,
в който ще се самоопозная
и преминал през живота
унижен
ще се драсна и самозапаля,
и ох, не знам с какъв рефрен
но ще остана! Чак до края ...!
© Валентин Василев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Септ, Вероника, Минка, Таня, Ивон, Стеф, Вили, Николина, Ани, Краси, Доника - радвам се, че по някакъв начин душата ми се е отразила във вашите ... Благодаря ви! Топли поздрави!
-
Най-тежка от всичко е тъгата,
която в мен се е вкопала.
Много силно ми въздейства. Благодаря ти, Вальо! -
Каквото и да казваш - казваш го със страстта на душата си!!!
В тези времена на закърняващи и повърхностни емоции
ти си истински"безцен камък"! Поздравявам те! -
"... ще се драсна и самозапаля,..."много яко
-
Остани!Какъвто и да си!
-
Когато си отида от света
корав и непречупен - но пречистен -
вий знайте - пред лицето на смъртта
изпитвах аз не страх, а любопитство..... -
Всички сме изтъкани от противоречия и грешки! Но сме наивни и откровени, когато си правим равносметка. Тъгата, понякога е нормалното ни състояние...
Въздействащ е стиха ти, възбужда размисли. Поздрав, с усмивка! -
Самоопознаването, когато Човек го постигне, е щастлив!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
